В дискотека

Намираше се близо до центъра.Беше доста обширна.

We lose...

Няколко часа отминаха.Предизвиках доста нервни изблици.Дали с поведение или с цел да накарам някой да усети нещо.В последни време нямах успех в любовен план.Самотата на беше приятен събеседник ,аз постоянно целях да отбягна личен разговор.Не обичах.Предпочитах да прекарам времето в лов,отколкото в разговори.С Харпър наближихме.Аз усмихната отворих вратата и се вмъкнах.Обставновката беше повече от добра.Докато той предложи да намерим някакви столове,аз държах вече едно питие и пробвах вкуса на сладката течност вътре.Повече от приятно.Задърпах непознатия към средата.Аз отпих пак:
-Е,доволен ли си?-отново успях да забъркам някого.Странно,защо желаех?
Успявах да разбера.Поне така подозирах.Но продължавах да се правя на...

Погледнах я и се подсмихнах,когато изстреля въпроса си:
-Напълно съм доволен.Е имам някоя и друга критика,но все пак нещата тук не могат да са като от Световна класа.-дръпнах се към бара и си поръчах уиски въпреки,че бе малко рано за алкохол.Миг по-късно го получих.Върнах се при Карълайн и отпих голяма глътка от любимото си питие.Огледах помещението за пореден път и забелязах едно свободно сепаре.Леко я докоснах по ръката и посочих към мястото което гледах.Тръгнах натам ,като от време на време се обръщах към придружителката си.Доста от хората тук бяха непохватни.Почти всеки се разбиваше в мен,сякаш съм невидим.Ааах мразех тези ситуации.

Oh ,hear the sound...

Дискотеките са хубаво нещо.Напиваш се до смът,танцуваш,няма шанс да се изложиш,защото
си пиян.Почаках питието си доста.Очаквах поне ''запознаството'' да е с хубав завършек.Както се предполагаше,аз бях доста отговорна.Поне така пробвах да твърдя.Реших да изляза в центъра на дискотеката,но така нямаше да разбера нещо повече.Вълнението не предполагаш разни неща,които не съдържаха представите за едно хубаво...няма значение.Харесваше ми това,че ме придърпа нанякъде.Предпочитах да бъда сама някъде...но не разбирах защо правеше подобно нещо.
Вперих очи в него.Сякаш някакъв страх се образуваше.Чувствах се спокойна.Но тайно копнеех за всяко негово докосване.Надигнах очи с едно доста странно ,дори откачено изражение.
Аз докоснах торса :
-И какво разбираш под ''заведение от Световна класа''?-приближих устни до ухото на Харпър.
Колко приятно?Обичах подобни.

And I`m drunk again...

Днес сякаш онази странна песен караше умът да съчинява разни странни смени.Усещах,че руменината отново изгря.Някакво притеснение също обезпокои.Понякога чувствата принуждаваха някой да прави неща,които не желае.Или подъзнателно иска,но зная,че греши.
Естествено,аз бях част от всичко.Стоях и наблюдавах.Предпочитах да взема всичко в ръце,но знаех.
Паника.Аз тръгнах към центъра на дискотеката отново.Предполагах,че ще успея.Обикновено пробвах да се сдържа.Но не и сега.На косъм.
Аз наведох глава:
-Внимавай,че на питие вече съм ''страхотна'' с танците...-свих ръце.
Добре,справяхс е добре с танците.Но ми харесваше да е наоколо.Успявах ли?Сега да.Но днес.

On and on...

Тази странна обстановка принуждаваше хората да мислят странни неща.Дори тази вечер спокойно казвах,че харесвах живота.Това ставаше рядко,прекалено рядко.С танцова стъпка продължих нататък.Харесвах играта.Не знаех дали танцувах или вече пробвах да избягам от заведението и да избягам някъде с Харпър,където нямаше да може да предположи какво желаех.Не знаех защо,но често ставах нечия играчка.Уморих се.Исках да намеря някой.Нещо,което да ми хареса.
Озовах се в едно далечно ъгълче.Долепих устни до питието.
Приближих се на няколко сантиметра до врата му,да,за да може да усетих дъха ми на шията.Погледнах часовника си:
-Времето тече...май трябва да отивам в хотела...-всъщност знаех,че разполагах с достатъчно.Исках да видя как ще реагира.Понякога не разбирах собствените си действия.Защо?Аз усещах,че в сърцето налягаше някаква сладка болка.
Не обяснявах подобни действия.