Имението Салваторе

by **Стефан Салваторе** Съб Май 26, 2012 7:17 am

Къщата
Имението Салваторе 149567_118090388255417_116167168447739_144107_8115646_n

Спалнята
Имението Салваторе 155011_121043921293397_116167168447739_162028_6721799_n

Хол

Имението Салваторе 149957_116172765113846_116167168447739_131050_8234271_n

Банята

Имението Салваторе 264508_172271059504016_116167168447739_497642_6678424_n

Кухунята
Имението Салваторе 149621_120568514674271_116167168447739_158762_7254929_n

Задния двор
Имението Салваторе 528583_355416747856112_116167168447739_1030608_833216882_n

Колата
Имението Салваторе 4239014522_462fea12be

by **Стефан Салваторе** Съб Май 26, 2012 7:39 am

Каза ми, че се е настанила в хотела.За момент всичките ми надежди за една бурна нощ се изпариха.Точно когато си помислих, че няма шанс да дойде в имението да се позабавляваме както преди тя ми каза, че би останала за нощта.Самодоволна усмивка се изписа на лицето ми.Точно това исках.След всички тези години без нея...тази нощ ще се помни дълго време.
- Не, изобщо не си нахална...все пак аз те поканих. - намигнах й отново.
Попита ме дали имам вечеря.Не проверих докато бях в имението, но до колкото си спомням не сме оставали без кръвни банки.Винаги имаше, така че и сега щяха да влязат в употреба.
- Разбира се, че имам, но ако искаш свежа кръв може да си избереш някой от тях.
Не се е променила много през годините.Все още ако има секс и кръв ще се чувства прекрасно.Но пък и мен ме устрова точно същото.
- Е, ще тръгваме ли? Колата ми е малко по-надолу...
Тя само ми кимна и станахме от пейката.Тръгнахме по алеята и не след дълго стигнахме до новото ми черно BMW M6.Влязохме и пуснах музика.Да се развеселим преди прекрасната нощ, която се очертава.Настъпих газта и скоро се озовахме пред имението.Паркирах колата и тръгнахме към вратата.Аз, разбира се влязох без проблем, но тя остана пред вратата сякаш има невидима стена.Обърнах се към нея, едвам сдържайки смеха си, а тя продължаваше да ме гледа укорително с онзи нейн лош, но секси поглед.
- Заповядай, Катрин. - поканих я и тя прекрачи прага. - Нещо за пиене? Уиски, водка, текила...кръв?

by **Катрин Пиърс** Съб Май 26, 2012 8:42 am

- Е, ще тръгваме ли? Колата ми е малко по-надолу...
Само кимнах .. нямаше нужда от думи.Тръгнахме по алеята съсвсем скоро стигнахме.Стефан определено имаше вкус щомк ставаше дума за коли и жени.А за да бъде удоволствието пълно той пусна и малко музика.Има няма около 15 минути и вече бяхме пред имението.Той влезе естествено без проблем .. но аз (както в последно време все ми се случваше) бях забравена на вратата.Най-много мразех така.Той се обърна към мен и едва се сдържа да не се разсмее.Аз вдигнах вежди и го погледнах укорително.
- Заповядай, Катрин.Нещо за пиене? Уиски, водка, текила...кръв?
Хм ... той имаше намерение да ме напие ..
-Може би малко вода .. - опитах се гласът ми да прозвучи невинно (ако това избощо беше възможно). Той ме погледна стъписано едва ли беше очаквал от мен точно това- Шегувам се .. - казах и се усмихнах.- Може би първо малко кръв .. това пътуване ме съсипа .. а пък после .. може и една чаша джин... ако ти се намира ..
Опуснах се на дивана, докато Стефан се изгуби някъде из къщата .. започнах да се оглеждам.Всичко беше променено от последния път когато идвах.Срещу мен имаше голям телевизор.Дистанционно беше на масата.Обърнах се през гръб да видя дали е безопасно и пуснах телевизора. Даваха новини .. или по точно за някакво момиче нахапано от животно .. Хм .. едва ли беше точно животно.До колкото знаех Стефан се беше върнал днес и едва ли е имал време да лолува.Не бях и аз .. тогава кой ли беше? Точно в този миг се появи и той.Със няколко кръвни банки.Обърнах се към него докато сипваше малко във едни кристални чаши.
-Случайно да знаеш някой друг вампир които да е тук ?

by **Стефан Салваторе** Съб Май 26, 2012 9:28 am

Вода?!? Откога Катрин пиеше вода вместо кръв или алкохол.Или се шегува с мен или се е променила адски много.Каквото и да е станало тази Катрин е далеч по-различна от онази хладна и манипулативна кучка.Или поне засега не е проявила тази си страна.За щастие се шегуваше.Поиска кръв, а аз веднага тръгнах към мазето.Там винаги имахме кръвни банки.Взех няколко и се качих нагоре по стълбите.Чух, че Катрин бе пуснала телевизора.Продължаваше да ме изненадва...от кога се интересува какви са новините.Взех две чаши и започнах да сипвам кръвта в тях.Все пак, по-удобно е да пием от тях, отколкото от кръвните банки.Взех чашите и седнах до нея на белия диван.Не обърнах особено внимание какво дават по телевизията, докато не ме попита дали знам да има и други вампири в града.Обърнах се към нея и я погледнах изненадано.След това погледа ми се насочи към телевизора - било е намерено момиче ухапано от животно.Съдейки по раните едва ли е било животно.Аз се прибрах днес, така че не съм аз.Катрин също не може да е заподозряна, защото и тя изглежда днес е пристигнала.Навън имаше нещо, за което и двамата не знаехме.И пак същата история - завръщането на всички свръхестествени същества в Мистик Фолс.Не знаех какво е съществото навън.Може да е вампир, върколак, хибрид...Трябваше да разбера.Без значение срещу какво ще се изправя трябваше да го спра.Ако отново започнат онези преследвания и избивания на вампири...с Катрин ще трябва отново да бягаме както правим цял живот, а на мен вече ми е омръзнало.Искам поне малко спокойствие.
- Не...днес се прибрах и ти беше първия познат, когото срещнах.Но трябва да разберем кой и какво е причинило това.Иначе има риск да ни разкрият и да трябва пак да бягаме.А ти със сигурност не искаш това да се случи...отново.
Взех дистанционното и смених канала.Поне засега не исках да се притеснявам за това.Не и тази нощ.
- Но това ще го мислим от утре...сега е време малко да се отпуснем, да отпочинем от дългото пътуване. - подадох й едната чаша, а от другата отпих голяма глътка.
-Та... не те попитах как си? Къде се изгуби през всичките тези години?
Наистина се интересувах.Липсваше ми.На Деймън също.Важното е, че е успяла да се спаси и сега е тук.Толкова много въпроси изникваха в съзнанието ми...През онази нощ бяха заловени още доста вампири.Ами ако и те са живи? Ако и те са успели да се измъкнат от гробинцата и отново се върнат в Мистик Фолс.Отърсих глава и се разсеях от мислите си.Поне тази нощ трябва да се забавлявам, а не да мисля за всичките ми проблеми.

by **Катрин Пиърс** Съб Май 26, 2012 11:47 am

- Не...днес се прибрах и ти беше първия познат, когото срещнах.Но трябва да разберем кой и какво е причинило това.Иначе има риск да ни разкрият и да трябва пак да бягаме.А ти със сигурност не искаш това да се случи...отново.
Вече бях сигурна .. Стефан изобщо не се беше променил нито пък и неговия приключенски дух .. а още по малко и желанието му за геройства.Все дистанционното и смени канала .. дори не обърнах внимание.В момента не виждах друго освен освен чашата с кръв.Изглежда забелязал погледа ми я подаде.Отпих една глътка и притворих очи.
Но това ще го мислим от утре...сега е време малко да се отпуснем, да отпочинем от дългото пътуване.Та... не те попитах как си? Къде се изгуби през всичките тези години?
Започна да задава твърде много въпроси .. но какво пък беше в правото си да знае ..
-О .. ами обиколих почти цяла Европа .. но най-много време бях във България .. - погледнах го.. сякаш имаше притеснения да не би да има и някой друг вампир от гробницата които да е на свобода - И спокойно .. друг не е избягал от гробницата .. никoй от там нямаше чара които имам аз .. знаеш че умея да омайвам хората.
Засмях се... от толкова много време не се бях се усмихвала а сега как един човек ме караше да се смея .. - И така .. какво ще правим ?
Гледах го със големите ми очи и се усмихвах.

by **Стефан Салваторе** Съб Май 26, 2012 12:17 pm

Допих кръвта от чашата си.Не остана нито една капчица, а същото направи и Катрин.Тези пътувания адски много ни изморяваха.А по това, което разбрах и тя също е била доста време в Европа.
-О .. ами обиколих почти цяла Европа .. но най-много време бях във България ..
Чудно как не сме се засекли някъде из Европа.Тя заговори за България.До колкото знаех родом е от там.Никога не съм бил точно в тази страна...
- Мхмм, ще трябва да ме заведеш до България някой път. - усмихнах й се.Като се замисля едно пътуване с нея е много добра идея.Със сигурност ще си прекараме страхотно.
- Мдаа, знам, че чар като твоя няма никъде.И успяваш да омаеш не само хора, а и вампири...един точно такъв стои пред теб - казах с усмивка.
Зарадва ме новината, че няма други вампири, които са се освободили.Това улесняваше задачата ми, но все пак навън имаше нещо, за което не знам.А дали е възможно това да е Деймън.Типично в стила му е.И изобщо не бих се очудил ако и той се е завърнал тук точно сега.
- Какво ще правим ли? - казах докато ставах от дивана.Насочих се към едно от шкафчетата и от там извадих бутилка джин. -Ще се забавляваме...- казах и повдигнах вежди.Взех две чаши и сипах от алкохола.Едната я подадох на Катрин, а другата оставих на масичката пред нас.Приближих се до нея и тихо прошепнах в ухото й:
- Защо? На теб какво ти се прави?

by **Катрин Пиърс** Съб Май 26, 2012 12:39 pm

Той се приближи до мен и прошепна в ухото ми:
- Защо? На теб какво ти се прави?
Толкова тихо го каза че чак ме погъделичка.Аз се свих, и усмихвайки се сложих ръка през усните ми.Още от както се запознахме си играехме на такива игрички.Реших да го подържа малко в напрежение .. о, естествено и двамата знаехме как щеше да завърши вечерта, но все още беше рано.Първо отговорих на предишния му коментар:
-О да .. определено трябва да видиш България .. може би след някое друго деситилетие .. а колкото до това какво ми се прави .. имам много идеи .. - последното го казах шепнейки.Прехапах долната си устна.Изпитах огромно желание да го целуна .. но не смеех беше ме страх от реакцията му.Нямах намерение да се карам с него .. особено за такава глупост.Препочитах той да направи първата крачка.Продължих да го гледам .. Във главата ми вече се въртяха разни не много прилични мисли .. усмихнах се при мисълта че няма да излязат от съзнанието ми, а ще си останат там...

P.P сори ама нещо ми е лигаво и не можах да измисля кой знае кфо :Д

by **Стефан Салваторе** Съб Май 26, 2012 1:52 pm

Разбира се, вече знаех как ще премине нощта.Но исках да я дразня, забавяйки желания момент, а знам, че и тя обича точно това.Мхм, има много идеи.Колкото и много да са все някак ще ги оползотворим тази нощ.А защо не и другата, ако реши да остане.Толкова време не сме били заедно и сега можем да наваксаме пропуснатото.Побъркваше ме във всеки изминал момент...начинът, по който шепне в ухото ми, топлия й дъх...Искаше ми се да я целуна, но не знаех как ще реагира.Дали ще отвърне на целувката ми или ще се отдръпне...няма как да разбера ако не опитам.Приближих се до нея и нежно я хванах за брадичката, обръщайки погледа й към мен.Миг след това устните ми намериха нейните и последва дълга и страстна целувка.След като целувката приключи се отдръпнах назад, захапвайки леко долната й устна.
- Липсваше ми! - прошепнах й отново съвсем тихо...

P.P. Нп, и аз така хД

by **Катрин Пиърс** Нед Май 27, 2012 12:44 pm

И изведнъж се случи .. той просо ме целуна усните ни се слаха в едно.След като ме пусна ми прошепна:
-Липсваше ми !
Погледнах го.Думите му бяха изкрени.Наистина чусваше това което казваше.Истината беше че и на мен ми липсваше.Вече просто нямаше начин да не отвърна на целувката му.Бутнах го назат и се качих върху него.Целунах го много по страсно от преди малко.
-И ти ми липсваше.. - казах го като отметнах коса и го погледнах.Едва сега разбирах колко е бил празен живота ми без него.И ето че усните ни отново се сляха .. не исках този миг да свършва никога .. бях забравила ласките с които ме обгръщаше.. бях забравила дивите му целувки.Ръцете ми започнаха да шарят по тялото му.Нямах намерение да спирам.. Тръгнах да разкопчавам ризата му ... но копчетата му не потдаваха.Изругах тихо.Той се засмя .. след всички неща които бяхме приживели няколко копчета пречиха на любовта ни .. накрая се ядосах и ги скъсах.Стефан определено не беше във възторг от това .. но щеше да ме овиква после .. точно в този момент нищо друго не беше важно освен той ..

by **Стефан Салваторе** Чет Май 31, 2012 4:23 pm

Целувката беше дълга и разтърсваща.А след нея последва още една, още по-страстна от предишната.
-И ти ми липсваше.
Наистина ли чух това? Погледнах я в очите и видях доста необичаен за нея поглед.Беше искрена...казваше истината.Просро можех да го прочета в очите й.След всички тези години, все още не ме е забравила, все още има някакви по-специални чувства към мен.Както и аз към нея, разбира се.Прокарах едната си ръка по бедрото й, а тя отново ме целуна.След това се зае да свали ризата ми, но явно имаше проблем с разкопчаването й.С едно рязко движение тя скъса копчетата.Жалко, ризата ми беше нова.Но като знаех какво следва това няма абсолютно никакво значение.Изправих се до седнало положение и я свалих напълно.Захвърлих я някъде зад дивана.Точно сега нямаше да ми трябва.Продължих да я целувам страстно.Устните ми непрестанно търсеха нейните, а миг след това се озоваваха на врата й, като оставяха влажни следи по нежната й кожа.Бавно повдигнах блузката й нагоре и я свалих.След това я преобърнах и вече аз бях отгоре.Сега се замислих колко много ми липсваше през цялото това време.Защо не се срещнахме по-рано...? Е, все пак е по-добре отколкото никога да не се видим отново.Отърсих се от мислите си и продължих с действията си.За част от секундата свалих сутиена й, а след това и дънките й.Обаче знаех какво обича...- да доминира.За това реших да й доставя това удоволстие и миг след това отново тя бе върху мен.В мигове като този се радвах за избора си на мебели.Този голям и мек, бял диван вършеше страхотна работа в това наше занимание.

by **Катрин Пиърс** Чет Май 31, 2012 10:09 pm

След като се поизправи слепешката метна някъде ризата. От това разбрах важността на действията ни.Това не беше секс .. имаше чуства от страната и на двама ни. СЛед секунди той се намираш отгоре.Пордължаваше да ме целува .. скоро устните му намериха врата ми. Гъвкавото ми тялото трепваше от време на време под неговото.Сутиена ми одавна беше завхърлен на някъде.. Сякаш разбрал че така не съм във стихията си .. ме остави аз да ходя парада.След секунди пак бях отгоре му.Реших че е крайно време да съблечем дрехите надолу.Дръпнах се малко назад и започнах да разкопчавам ципа на дънките ми.Изглежда нетърпелив да види какво се крие от долу Стефан ми помогна да си свяля.Докато му разкопчавах колана го попитах тихо:
-Сигурен ли си ? - вдигнах очи на горе за да срешна погледа му.Беше ме стрех да не стане като последния път.Нямаше да бъде спрямо него.Ако се случеше щеше да се чуства много по зле от преди.Не исках да се почуства наранен и използван.От друга страна и аз не исках да го правя .. сега когато го срещнах отново исках всяка сутрин да се събуждам до него и всяка вечер да заспивам в обиятията му.Просто не можех да си представя живота без него.Шеше да е толкова .. празен .. и семпъл .. без никакво приключение .. а аз точно това винаги съм намирла във него.Погледнах го очаквателно .. не исках да развалям вечерта но трябваше да буда сигурна че той съзнава какъв риск поема ..

by **Стефан Салваторе** Пет Юни 01, 2012 5:19 pm

Веднага се зае да свали дънките ми.Тогава в един момент всичко спря.Катрин застина на едно място и ме погледна в очите.
-Сигурен ли си ?
Наистина добър въпрос.Бях ли напълно сигурен, че искам това? Много добре знам как приключи миналата ни връзка, но сега е по-различно.Сега ги няма тези гонения срещу вампирите.Няма опасност отново ловци да ни разделят, а още повече някой мой близък да ми го причини отново.През всички тези години, които всъщност са...ъм може би 145 някъде не спирах да мисля за нея.Всеки ден.Живота ми беше адски празен без нея.Вечер заспивам сам, сутрин се събуждам сам.Е, не ми липсваха жени за по една вечер, но с никоя не можех да имам връзка като с Катрин.Тук вече става въпрос за...любов.Наистина имах искрени чувства към нея и тези чувства все още не са изстинали.Веднага щом я видях нещо в мен потръпна, веднага изникнаха всичките ни спомени заедно и не исках отново да я загубя.Не мога да си позволя отново това да се повтори.
- Сигурен съм! А ти...?
Доколкото успях да разбера тази вечер и тя също имаше чувства към мен.Все още, след толкова много години.Знаех, че е имала и връзка и с Деймън, но винаги е казвала, че е обичала мен.Не й вярвах.Не вярвах на нито една нейна дума, но явно съм грешал.Тази вечер се убедих, че не ме е лъгала.Просто такъв образ си беше изградила, че трудно можех да й повярвам.Но пък явно наистина е вярно, че хората се променят.Така де, вампирите също...

by **Катрин Пиърс** Пет Юни 01, 2012 9:44 pm

-Сигурен съм а ти ?
Работата беше ясна.Стената която изграждах толкова години .. старанието ми да буда непредсказуема за дъгите изглежда беше дала влиянието си и към него.Вярно последния път се възползвах и драт му .. но за Бога от тогава минаха толкова много години .. всичко се промени .. аз се промених ..Погледнах го но той отбягваше погледа ми.Двете ми ръце нейно го хванаха за бузите за да може неговите очи да намерят пътя към моите и тихо промълвих:
-Стефан .. Обичам те ! - Приближиш се още повече- Винаги съм те обичала .. винаги си бил ти , само ти ..!
Това беше едно от малкото изкрени неща които съм казвала някога през целия си окаян живот.И сякаш да потвърдя казаните думи го целунах но не както преди малко .. сега вложих много повече чуства .. знаех че и той ги уести .. така изразих любовта ти по незпознат за него начин.Вече не бях онази '' кучка Катрин '' а бях онази Катрин която не се страхуваше да покаже истинското си '' Аз '' .След няколко мига, които ми се сториха цяла вечност се отлепих от него като останах миг два със затворени очи.Рязко ги отворих и попитах със още по тих глас:
-Сега вярваш ли ми ?

by **Стефан Салваторе** Съб Юни 02, 2012 10:14 am

-Стефан .. Обичам те !Винаги съм те обичала .. винаги си бил ти , само ти ..!
Наистина ли чух това? Разбрах, че се е променила, но не очаквах чак такава разлика с "предишната" Катрин.Сякаш всички нейни качества, които съм свикнал да виждам се бяха преобърнали в положителна посока.Сега не беше онази гадна, манипулативна, егоистична кучка, която познавах.Сега беше точно обратното.И най-важното...беше искрена в думите си.С времето съм се научил да познавам, когато някой ме лъже.Просто доста години съм бил на този свят.А Катрин казваше истината.Наистина ме е обичала и наистина продължава да ме обича.Седях пред нея и я гледах с недоумение, но в същото време се радвах да го чуя.А с целувката, която последва, тя сякаш защити думите си.
- Вярвам ти, Катрин.Аз също те обичам, винаги съм те обичал.Никога връзката ни не е била просто секс.Винаги съм имал чувства към теб, имам ги и сега след всички тези години.
След тези мои думи последва още една дълга и страстно целувка изпълнена с много чувства.

by **Катрин Пиърс** Пон Юни 04, 2012 8:43 am

- Вярвам ти, Катрин.Аз също те обичам, винаги съм те обичал.Никога връзката ни не е била просто секс.Винаги съм имал чувства към теб, имам ги и сега след всички тези години.
От думите му сякаш буцата заседнала във гърлото ми се превърна във захар, разтопи се и стигна до сърцето ми.. започна да бие по- силно и по бързо , сякаш намерило причина за съществуването си.През годините толкова много да го видя макар и от далеч.. вярно не си бях давала труда да го потърся.. вепреки това не мина нито една сутрин в която да не се събудя с мисълта за него .. нито една вечер в която да не заспя със неговия образ във главата ми.Чак сега осъзнах каква щасливка съм че съм го срещнала.. от момента в който се разделихме не мина нито ден в които да не съм мечтала той да е до мен.Всички тези мисли минаха през ума ми преди да последва още една целувка която .. която сякаш нямаше край.Отново го бутнах назад и се качих върху него. СЛед 2-3 минути вече бяхме голи .. усещах всяка част от него .. може би много хора ще кажат че това е просто секс .. но аз знаех .. и двамата го знаехме ..това не беше секс , а любов ...

by Sponsored content

Имението Салваторе

Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Re: Имението Салваторе

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31