Градската градина

First topic message reminder :

Пълна с дървета и зеленина,пейки и площадки за деца

-Да имам така да се каже по-малък брат,ама като се замисля,не прилича на по-малък.
Още си играех с косите и,като ги плетях около пръстите,си все едно играех някаква много готина игра. Внимавах да не я оскубя,просто,косата и бе много жива и се измъкваше от тях.
-Мъжете трябва да са ласкатели. Няма грозни жени,има само мъже без вкус.
Вдигнах рамене,погледнах към нея:
-А,и ти си ги заслужаваш комплиментите!

-Живеем в мир но трудно стигаме до консенсос по някой въпроси. Типични братски отношения. Не можем да се разбираме и двамата сме на пълно различни. Например,аз си хапвам добре,а той е вегетарянец...
На малки зайчета ама няма да споменавам това:
-Ама аз съм най-хубавия и най-умния,а и най-скромния!
Засмях се,като пуснах косата и:
-Давам ти възможност ти да питаш,че се изморих да те натпреварвам.

-Дали съм се влюбвал!?
На този въпрос трудно щях да дам отговор,защото когато любовта е примесена с болка,тя не е любов или поне така си мислех:
-Да може би...
Не дадох точен отговор:
-Просто мина много време и малко съм го изтрил от паметта си,все едно не е било и ми е трудно да кажа,да или не.
Приближих се и я погалих по лицето или по скоро по бузата:
-Повярвай ми,ако секса ми бе толкова важен,до сега да си ми в леглото.

В един миг не знаех ще отговори ли,замисли се,май това момиче го е наранило,но той нямаше да си признае..
-Ъм..май не беше подходящия въпрос
Измъкна се че е минало време,но дали наистина времето лекуваше както казваха?Обаче бързо се разминах с тази мисъл когато ми каза,че ако секса е важен вече щях да съм..ъъ не че не мина през ума ,но ..
-Това не съм те питала

Засмях се и се изправих,бе време да тръгваме. Беше започнало да се стъмнява или по скоро слънцето падаше на хоризонта. Хората бяха започнали да разхождат кучетата си. Най гадното тогава беше,че кучетата започваха да ми ръмжат,а тогава можеше да изплашат Елена:
-Животните не ме обичат.
Продължавахме на пред. Малко не си говорехме след странния въпрос.

Изпарви се малко ненадейно и със странно оправдание,но наистина,хората се прибираха от работа,някои искарваха животните си на разходка,а те лаеха Деймън.
-Странно
Но не казах нищо,а и след този въпрос за секса не си говорехме много,странното бе че сякаш и на нощна светлина очите му бяха различни
-Интересно защо животните не те харесват толкова

-Не знам,винаги е било така!
Е,да бе,просто усещаха,че не сме от една порода,че съм огромна заплаха,за стопаните им. Макар,че повечето страхове бяха към Стефан,защото той се хранеше с домашни и полски животни.
-Е,ходили ти се да пйнем нещо?
Попитах аз,като очаквах да се съгласи.

Да пием,това беше брилянтна идея,дано се разсее малко,стана малко мълчалив след въпроса за секса
-Отиваме,дано ти отвори отново устата,така си скучен
Подскочих около него и се смеех,чувствах се като дете,Джена би ме убила ако ме види да се движа с някой като него и то по това време на нощта
-Какво ще пием?