Пясъчния замък

Огромна сграда ,на пръв поглед от пясък от където идва и името и,но всъщност никой не знае от къде е дошла и от какво е направена

I`m into you,yeah...

Напоследък сякаш имаше нещо във въздуха.Постоянно държанието ми ставаше странно.Успявах да падна дори на равна повърхност.Вече казано,с часове аз стоях да организирам разни партита.Или ходех на такива.Но дори на мен ми писваше.Вече трябваше да порастна.Писах на кого ли не,за да успея да накарам да дойдат достатъчно посетители.Не знаех защо,но постоянно мислех какво не е наред.
Нещо не си беше добре.Работата беше странно нещо.С неслизащата от лицето ми странна ,дори детска
усмивка понякога карах хората да се веселят.Явно имах /как се казваше?/ заразителна усмивка.Но какво?Нали това целеше всеки?Да се ...усмихне.
Сутринта успях да открия басейна на хотела.Като изключа ,че всички неодобрително успяха да обсъдят банският.Не виждах какво пречеше да бъде разголен?На повечето им допадна.Само жените не им хареса,защото всички бяха повече от впечатлени.Върнах се в стаята ,после облякох някаква разголена блузка.
Хванах чантата си,после поех към плажа.Доста време Елена разказваше за някаква сграда,която стои там от цяла вечност,но двете не успяхме да отидем дотам.Приказваха,че има разни създания,които се хранеха с...хора.Уау!Засмях се при спомена за онези уплашени хора.
След няколко часа успях да намеря къде се намираше.Качих се по стълбите.След време се
намерих в някаква странна зала.На стените имаше различни символи.Усмихнах се.Навяха ме различни спомени за времето,което прекарах с другите си приятелки в библиотеката.Уж четяхме,но наблюдавахме сладурите до съседната лавица.Продължих нататък.Чувствах се толкова самотна.От доста време не бях прекарвала добре.Освен с Елена преди няколко дни.
Чух някакви стъпки.Добре,ще се успкоя.Нещата не са толкова лоши,само прекалено време стоях при хората от квартала до плажа.Аз изпаднах в паника:
-Кой е там?-показах глава зад стената.Не,аз съм спокойна.Защо чувствах нещо подобно?Ох...

Естествено винаги можех да си намеря нещо интересно за правене.В случая да обикалям насам,натам без да ми е работа.На плажа след известно време обикаляне пред очите ми изникна замък.Не не от онези които правеха децата,а по-различен.Е Мистик Фолс,така де тук има все неща на който мястото им не е тук.Любопитството ме караше да вляза вътре и естествено го направих.Вътре имаше някой.Вампир,момиче.Ммм интересно.От първият път уцелих в десетката.Започнах да обикалям и да оглеждам символите.Вещерска работа мен ако ме питаш,но един Господ знае дали е това или не.Започнах да се качвам по стълбите воден от любопитството.Явно момичето което бе вътре разбра,че съм тук."Кой е там?" гласът й беше приятен.Доизкачих стъпалата с нормална човешка скорост и засякох погледа й:
-Бау.-усмихнах се и я погледнах внимателно.Е такъв хубав глас за красиво момиче.
-Защо си тук?-въпрос който не трябваше дам и бъде зададен на мен.Не не защото отговорът е притеснителен,а защото нямаше да мога да дам ясно обяснение.Символите продължаваха по стените.Дали наистина бяха вещеррски щуротии или не?

I`m a barbie girl ,live in barbie world...

Чуден ден.Днес опрделено ставаха доста любопитни неща.Както вече се поясни,често прекарвах дните си навън.От целият си опит досега,аз знаех,че подобни срещи не биваше да ме плашат.Но не свикнах с онази мисъл.Доста време отмина, вече дори не ми правеше впечатление.Но знаех,че няма да е добре за хора,като приятелките ми,които дори не подозираха защо съм такава,че въобще съм подобно нещо.В началото въобще не отразих новодошлият,сякаш пробвах да скрия видимия интерес ,пробуден в очите.Признавах,че не исках да стоя сама.Нищо,че твърдях,че се чувствам добре,когато никой не натрапва присъствието си.Без да продумам нищо,продължих към другият край на стаята,като прокарвах ръце през символите.Дали бяха дело на човешка ръка или някакви вещерски изобретения?
Сподавих изблика си на вълнение,когато срещнах очите на тази ...хъх...загадъчна особа.Защо?Преди ни учеха,че е прекалено лошо да не обръщаме внимание.Затова само спрях.А зпродължих да изучавам тези неща:
-Да кажем,че обичам приключенията...а такива не се откриват в хотелска стая...когато си сама.-дори не отправих сините си очи към него.Честно,понякога човек трябваше да се потруди,за да привлече човек,като мен.Въобще някой от семейството.

Погледнах я.ЛоЛ хладно отношение.Подпрях се на стената.
-Съгласен съм,приключения в хотелска стая трудно.Е сещам се за няколко вида поне,ноо Само момиче не би могло да се справи.-подсмихнах се и продължих:
-Аз съм Харпър.Нов съм в града.-не знам защо го казах,дали защото изглеждаше като лидерката на гимназията или защото знаех че може да е симпатична.Вдигнах поглед и го спуснах по тавана.Този замък беше доста странен сякаш направен от пясък,но не съвсем.Не се знаеше от кога е тук и тен подобни.В града със сигурност се носеха още истории за това място.Изчезнали хора,писъци посред нощ.Най-вероятно.Какво друго би могло да доведе млад вампир тук?Само слуховете,скуката и може би някой бас.Защо се опитвах да разгадая причината като тя най-вероятно наистина бе факта,че тя си търси приключения.В едно обаче бях сигурен,ако нещата не се смекчат в близките минути,аз нямаше да търся малки вратички в поведението и.Прекалено много ми бе омръзнало от това.

You wanna know how you make me smile...



Понякога станните

местенца,като това караха хората да правят странни неща.И да приказват
странни неща.Устните ми трепнаха и на лицето ми се появи една
дружелюбна усмивка.Кой предполагаше,че една подобна злобарка ставаше
едно добричко създание?Нямаше никаква различка.Продължавах да бъда
същата.
Както следваше,аз също показах добрите обноски.Хубаво беше да живееш,като принцеса,но понякога писваше.Направих знак на въпросният човек...извинете,непознат.Двамата продължихме нататък.Понякога впирах очи в тялото на новият ми познат.Продължих да се
усмихвам,пък дори не знаех защо.Не,надали е това.
Замислих се.Поне разбирах ,че е хубаво.Аз допрях ръката си до стената :
-Аз съм Карълайн Форбс,приятно ми е.Нов си значи?Ами...какво те води тук?-спрях да отнасям лошо.Не исках да спирах.

Какво ме водеше тук?От къде да знам,просто си търсех занимание,а и хората говореха за това място.Тя спря да се държи гадно,което определено беше приятно.Мислите и бяха объркващи.Сложни и някак си леко натоварващи.Погледа и често се стрелкаше към мен което би могло да значи много неща.Е не че щях да се затрудня да разбера.Изведнъж обаче в главата ми нахлу странна мисъл.Адски странна мисъл.Ядяха ми се праскови.Каков ми ставаше тези дни?Импулсивни желания и решения.Да замина,да си купя къща тук,да заговоря това момиче,ядяха ми се праскови.Боже опази,полудях.Чак сега осъзнах обаче че доста се забавих в отговора си,усмихнах се и казах:
-Ами просто се размотавам.Нищо особено.Е Каролайн....Защо не се изметем от тук?-наистина защо?Изведнъж това място започна да ми се струва доста неприятно и студено.Уфф вещерски работи.

So call me maybe...

Онази странна обстановка,всички онези знаци плашеха.Настроението ми постепенно стана хубаво.Както всеки ден,аз трябваше да падна някъде.Както вървях изведнъж стъпих на някаква дупка /?/ и се изтърсих долу.Ако трябваше да съм искрена с вас,не знаех какво беше неприятно.Онова,че целите ми дрехи станаха в някакъв странен прах или изблика на смях,който чух от далечината,където стоеше Харпър.Ар...от устните ми веднага излезе някакво охкане и пробвах да се изправя.Да,ама не.
Стоях известно време,докато непознатия успя да открие безопасен начин за стигане до другата стая,където се озовах.Не спирах да стоя.Достатъчно се изложих пред Харпър.Дори аз предпочитах да се изсмея,но не успях.Болката се усилваше.Но за кратко.Вампира се наведе и лицата ни бяха близко.Аз избухнах в смях.Не знаех как да реагирам,за да не покажа какво ставаше,но след това видях изражението на вампира.Защо се държеше така?Аз отново пробвах да стана:
-Не е лоша идея...ако успея да се изправя,може да отидем някъде другаде,където няма опастност от счупване на някой крайник...-бях непохватна.Поне така казваха.Ще се справя.Продължих да лежа.

Погледнах я и поклатих глава.
-Хайде.Ще се ометем от тук за секунди!-вдигнах я на ръце и вместо с бавната човешка скорост си имах вампирска.Бързо бяхме на плажа,а за мое и сигурно и нейно щастие нямаше повече инциденти.Държах я все още на ръце без да си давам особено голяма представа защо:
-Как ти е крака?-погледнах я и ми се стори толкова малка и крехка в ръцете ми.Огледах плажа и не видях нищо притеснително.Е група бебета морски костенурки се състезаваха коя да стигне първа до водата,нищо особено но за хората това щеше да бъде доста ценна гледка.Рядко можеш да видиш нещо такова на живо.Но пък наистина бяха малки костенурки.
-Виж.-вдигнах ръка и и посочих гледката.Кой знае може пък да и хареса.

Never give up...

Плажът беше прекрасен.Бризът нежно галеше лицето ми.Облизах устни.Наслаждавах се на всяка една ласка на нежният ветрец,който идваше от далечината.Питайки се какво толкова караше сърцето ми да трепка.Пясъкът пареше,аз все стоях.Незнайно ,не избягах.Едновременно с това,някаква уплаха се надигна в сърцето.Не получавах внимание от близките си.Но приятелите ме обичаха.
Аз стоях дълго време.Не отделях очи от неговите.Каква студенина,кавато се срещаше в очите.Легнах на пясъка.Усмихнах се.Онези костенурчета заприпкаха към водата.Упорито,но уплашено.Аз почистих косата от пясъка:
-Колко са сладки...тярвбаше да се включим в състезанието за скачане във водата...и добре съм...и да...в последно време никой не ме пита как се чувствам.-успях да отбягна очите.
Изправих се.Поех към водата.Едно от костенурчетата остана навън.Взех го на ръце и погалих черупката.

Погледнах я и седнах на пясъка.Загледах се в морето.Не беше лошо.Всъщност даже си беше приятно.Свалих тениската си и я сгънах,сложих я на пясъка и легнах върху нея.Загледах се в един облак,безформен бял и както хората го определяха.Пухкав.Вдигнах ръце и потърках лицето си..Чувствах се изморен и доста не на място и на място тук.
-Е госпожице Форбс,какво ще правим?-правех съвместни планове за в близкото бъдеще не за нататък.Не знам защо,но не мислех прекалено назад или прекалено напред.Не ми се отдаваше.Насочих погледа си към Каролайн,беше сладка иневинна като държеше тази костенурка.Определено можеше да бъде нежна и мила.Стига да попадне на правилният.

Baby,you are best...

Подобна осбановка често караше хората да станат друго.Не само те оставаха в плен.Бях странна.Напоследък държанието ми се променяше с всеки ден.Наслаждавайки се на плажа,аз наблюдавах Костенурчо /странно наименование/ и неговият път.Ново
премеждие,което предстоеше на всички.Реших да обърна нова страница от живота си.Нищо спокойно.
Аз оставих костенурката и продължих да лежа.Питах се какво
ли караше съзнанието ми да рисува подобни неща.Аз продължих с разходката на водата:
-Ами има решение.Или да
останем тук или да ме заведеш някъде,където да ме поканиш на танц...-усетих студ.Да,хубаво.Да?

Мислите й определено бяха силно объркващи.
Изобщо не можех да разбера за какво в действителност мислеше.Това,това
ме побъркваше.
Изправих се и и подадох ръка:
-Добре.Хайде да отидем....В някоя дискотека,честно казано ти ще решиш в коя тъй като мен не ме бива все още.Нали съм нов.-засмях се и я погледнах в очакване да предложи нещо.Вдигнах тениската си,но не я облякох.И аз не знам,
защо не я облякох,но все пак.Погледнах костенурката,която все още се бореше със зъби и нокти да стигне.
-Знаеш ли ако не и помогнеш да стигна ще умре.Грубо и неприятно ,но самата истина.-погледнах я в очите със съжаление.

Everything is not what is seems...

Чудно защо едно крехко създание принуждаваше хора,като нас да успкоят.Вперих очи.Желаех да разбера защо чувствах нещата.Усмивката ми пак озари лицето.Аз взех горницата.Спрях да пиша на пясъка,защото беше прекалено странно.Пък и усещах някакво безпокойствие.Сигурно,че ще бъда прекалено странна.В неговите очи.Аз поех към водата отново и оставих създанието при пясъка.Погалих я още веднъж.
Спрях се за няколко минути.Някак морето ме караше да оставя проблемите си настрана.Аз обух кецовете,които
захвърлих някъде при разходката на водата:
-Жалко,Костенрурчо ми харесваше...е,предлагам да отидем в онази...не помня как й е името...но пък ...хубаво е...-почитстих дрехите.Пясъкът беше залепен ,пък и изглеждаше достатъчно любопитен.Странно,нали?

Аха....Или аз се побърквах или в действителност не мога да и следя мисълта.
Поклатих отчаяно глава и я зачаках да тръгне.Определено се отказвах да я разбера.
И най-добре така защото иначе със сигурност щях да се побъркам.Загледах се във водата докато я чаках.Опитвах се просто да изключа съзнанието си.
Трябваше да го направя ако исках да премълча въпроса си"За какво по дяволите си мислиш?"
Да,все пак бях прекалено прям и понякога саркастичен и със сигурност щях да се изцепа в най-неподходящият момент.Очите ми обхождаха плажа.Недалеч от тук имаше птица,търсеше си храна,а зад нас приближаваха момче и момиче.Дали нямам добър слух.Когато Каролайн тръгна се усмихнах и я последвах.Надявах се мястото на което ще отидем
наистина да е добро.