Двора на гимназията

Пейки,дръвчета и беседки,паркинг и каквото още се сетите за един двор

-Отново на училище ли?
Подпрях се на дървото,което бе доста далече от двора,тя бе близко,така че можеше много добре да ме чуе. Проследих тялото и,като се усмихнах чаровно,защото и тя ми се усмихваше толкова чаровно:
-Сигурно се питаш защо съм тук?
Дръпнах ръката от дървото,като изтупах ръцете си и се приближих към нея. Но не прекалено много:
-Дойдох да ти пожелая приятен ден в училище и да си мислиш за мен.
Искаше ми се да прокарам ръце през правите и копринени коси. Беше невинна и чиста нищо общо с Катрин.

Чух познат глас,как изобо го правеше?Винаги щом помислех за него той изникваше от нищото все така чаровен ,тайнствен
-Налага се
Усмихнах се,а той се приближи,имах чувството,че ми чете мислите,преди да попитам какво прави тук той вече ми бе отговорил..
-Как го правиш?Когато имам нужда от подкрепа ,но не от сорта на ще се оправиш Елена,ти си тук...да нямаш радар ?
Но бях благодарна,точно това ми трябваше,а може би не,надявах се да не ми се наложи да влизам,а може би той да е с мен в часа..
-Ще бъдеш ли тук когато изляза?Може да се разходим

-А,не съм знаел,че се нуждаеш от подкрепа...
Не знаех,ама сега не можех а се издам толкова брутално,трябваше да има момент на изненада и тайнственост:
-Тъкмо щях да пийна едно уиски за изтрезняване и те виждам теб,та минах да ти кажа едно здравей. Туко виж си ме видяла,аз не съм те поздравил и ме помислиш за груб.
Имах чувство за хумор и се надявах тя да го долови и да и хареса,нямах намерение да я карам да се чувства по този начин по който я караха да се чувстват другите:
-Имам малко работа,ама ще мина по някое време и ако си тук,ще те разходя из града.
Погледнах на страни,после към нея като очите ми леко се разшириха но по чаровен начин:
-Или ти мен,както дойде,сега тръгвай,че ще ме помислят за дилър.

Появих се в цялото си очарование,с кожено яке и очила,този път реших да се появя бавно и да докарам патетична нотка,а и за да накарам приятелките и да се подразнят и да я разпитват за мен,а не за други глупости.
Когато бях близо до нея,между приятелките и,свалих очилата си и казах:
-Съжалявам дами,но ще ви я отнема,имам обещана разходка,която не търпи отлагане.
Подадох ръката си,като улових нейната и я съпроводих на една разходка. бях накарал момичетата да си глътнат граматиката и да не знаят,какво да кажат,а тя беше на път да им избяга от погледа:
-Можеш да кажеш благодаря!

-Е,всяка гениална идея си има и своето не до там гениални последствие.
Вдигнах рамене,като погледнах момичетата,който още шушукаха нещо,да наистина щяха да я побъркат утре. Но до утре имаше много,ама много време.
-Не градът е малък нека се разходим пеша,ако те заболят краката,ще те нося на конче.
Беше ми приятно да я държа под ръка,да си говорим,още се чудех,как Стефан не я бе докопал,как не се бе докопал до толкова чисто създание.
-И все пак съм длъжен да попитам къде ти се ходи?